Тихо и бавно хлопна вратата.
Остана само тишината.
Озърнах се, видях самотата.
Така ли се случва в живота?
Ще се оправя, обещавам!
Но едва ли това те вълнува.
От утре вече, на ново започвам,
ще се боря сама, както и тогава.
Та аз имам толкова красиви неща.
Спомени от прекраснатна ни любов.
Мигове изпълнени с много обич,
а сърцето богато с чудесни мечти.
© Елена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
