Тихо и бавно хлопна вратата.
Остана само тишината.
Озърнах се, видях самотата.
Така ли се случва в живота?
Ще се оправя, обещавам!
Но едва ли това те вълнува.
От утре вече, на ново започвам,
ще се боря сама, както и тогава.
Та аз имам толкова красиви неща.
Спомени от прекраснатна ни любов.
Мигове изпълнени с много обич,
а сърцето богато с чудесни мечти.
© Елена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
