Не тази тишина -

нуждаем се

от другата.

Когато слушаш мен,

а чуваш себе си.

Когато всичко,

което видиш,

докоснеш, вдишаш,

на твоето единствено

прилича.

Не от приказки красиви -

нуждаем се

от тишината,

в която се самоизричаме.

Къде си, тишина?

Когато те изгубя -

викай ме!

Влизай през всякоя

отворена врата -

за тебе портите разтворих,

с безсмъртниче

ги украсих.

Сънувах го,

докато си говорехме.

И обещахме си -

всяка сутрин аз се раждам,

всяка вечер пък

се раждаш ти.

Дойди,

безстрашна -

като човек в света,

като лотос в тинята -

дойди при жадните.

Не мярна чаша,

бликащ извор им бъди!