Apr 15, 2013, 11:06 AM

Тишина 

  Poetry » Other
612 0 14

Тишина

 

планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят,
утрото води по сънните пътища
за ръка като палав хлапак
и изгрява в усмивката чиста
нежността на добрия стар свят

 

и кога този свят

отесня от горчиви раздори

вече знам, че не му е до мен

и не ми се за него говори

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??