Тишина
планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят,
утрото води по сънните пътища
за ръка като палав хлапак
и изгрява в усмивката чиста
нежността на добрия стар свят
и кога този свят
отесня от горчиви раздори
вече знам, че не му е до мен
и не ми се за него говори
…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря...!!!