Dec 17, 2006, 2:18 PM

Тишина

  Poetry
1K 0 2
Сега когато теб те няма,
аз тъна сам сама,
сега когато теб те няма,
аз няма на кого да се опра.
Няма вече аз да чувам
нежния ти глас,
няма вече да те наричам,
тъй както те наричах аз.
Всичко,което ми остана
е самo самота,
а нещото,което за дълго ми остава
е бяла ТИШИНА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелски Греховна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...