Тишина
Тишината заспа във очите ти,
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти,
всеки миг, всеки дъх, всяко чувство,
потопиха във тъмните улици,
от душата ти даже по-пусти.
Като сън, който пари след себе си,
но реалност да стане не може,
твойте мисли отдавна отровени,
във годините стари се ровят.
И угасват. А утре е минало.
всеки изгрев е само измама,
ти си тук, а до тебе невидимо,
тишината докосва те. Само.
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти,
всеки миг, всеки дъх, всяко чувство,
потопиха във тъмните улици,
от душата ти даже по-пусти.
Като сън, който пари след себе си,
но реалност да стане не може,
твойте мисли отдавна отровени,
във годините стари се ровят.
И угасват. А утре е минало.
всеки изгрев е само измама,
ти си тук, а до тебе невидимо,
тишината докосва те. Само.
© Эоя Михова All rights reserved.
