Тишина
869
0
0
Пада тихо пак нощта
и покрива тъмното съзнание.
Забравени кътчета от паметта
излизат и обгръщат тъмнината.
Кървави сълзи бавно стичат се
и вливат се в безкраен океан.
Бавно в бездната той вените дере си,
тя от другия й край вика яростно.
Никой не я чува!
Сърцето й гори, ще се пръсне,
но й е студено, сълзите съсирени лицето й красят.
Тя вика - никой не я чува!
Дали можеше сърцето й да е от камък,
дали тогава щеше да й е студено?
Тя пита, но ... никой не я чува!
и покрива тъмното съзнание.
Забравени кътчета от паметта
излизат и обгръщат тъмнината.
Кървави сълзи бавно стичат се
и вливат се в безкраен океан.
Бавно в бездната той вените дере си,
тя от другия й край вика яростно.
Никой не я чува!
Сърцето й гори, ще се пръсне,
но й е студено, сълзите съсирени лицето й красят.
Тя вика - никой не я чува!
Дали можеше сърцето й да е от камък,
дали тогава щеше да й е студено?
Тя пита, но ... никой не я чува!
© Петя Петрова All rights reserved.
