Тишината на прозореца рисува
Тишината
тази нощ,
на прозореца
рисува.
Тъжна луна
и безброй
ярки звезди.
Уморени очи
от взиране,
търсят твоите следи.
Не мога
да ги изтрият.
Ще те чакам
да се върнеш ти.
Улици смълчани
отдавна сладко спят.
Безмълвна тъга
ме прегръща,
с ледени пръсти
души ме.
Толкова
тежко се диша.
Спри. Остави ме.
Тичат мислите ми
объркани.
Като побеснели
кучета лаят,
разкъсват парчета
от плътта.
Чувствам се празен
изгубих мечтите.
Прах бездомен,
вятърът ги разпиля.
Остана ми
един прозорец,
с бяла луна
и рой запалени
звезди.
© Красимир All rights reserved.
/6/ 
