Познавам тишината ти.
И теб познавам.
Само с поглед виждам,
когато ти тежи.
В такива мигове и аз
със тебе страдам,
но широко се усмихвам,
да не видиш ти.
Докосвам те приятелски,
съчувствам,
и мога дълго с теб
да помълча.
Не са ми нужни думи –
зная как се чувстваш,
достатъчна е само тази
тишина.
14.01.2013 г.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
