Тишината в мен
Направих опит да се скрия в тишината
от зейналата паст на луд водовъртеж,
засмукващ с думи необмислени сърцата,
покривайки ги с мантия от тънък скреж.
Опитах също да се вслушам в тишината,
да чуя поверителен, сакрален зов
със топъл полъх от недрата на душата,
навяващ неизказана до днес любов.
До дъно пробвах да изпия тишината,
отпивах бавно от вълшебния нектар,
със всяка глътка се лекуваше душата,
но някаква горчилка си остана там.
Във тези мигове на крехка безметежност
разбрах, че все ще чувам незаглъхващ шум –
шумът на своето сърце, туптящо в нежност
ведно с кръвта във вените – като куршум.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
