Тлен
Вероятно ще изгния
и ще се превърна в пръст.
(Като поет с болката живял).
Докрай ще нося своя кръст -
уверен, че живота си съм дал.
За теб, макар да можех да избирам.
Избрах жестоко да боли.
И въпреки че днес умирам -
пак си музата от всеки стих!
Дали ще се превърна в спомен
или все ще съм зад кадър?
Свещи може би над мен ще палят,
а снимката ми ще стои на мрамор!
Нямах сили да те гледам с друг,
поне с добро ме запомни.
Извинявай и за този стих -
Je t'aime et je t'adore!
© Калоян Калинов All rights reserved.
