Apr 28, 2006, 9:04 AM

To be

  Poetry
1.7K 0 6
Да си искрица от отминал блясък...
Да бъдеш ехо от заглъхнал крясък...
Да си звезда в безкраен небосклон...
Да бъдеш птица вечно без подслон...
Да си последният от твоя род, потомък...
Да бъдеш пепел от угаснал огън...
Да си прашинка в сухата пустиня...
Да бъдеш вечно нечия робиня...
Да си сълза в очите на дете...
Да бъдеш мъка в нечия сърце...
И все пак...
Да бъдеш вечно...
Нещо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...