То някъде живее, там, където
То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети,
ала е любознателно дете,
до късно нощем лампата му свети
и тайничко от майка си чете.
Очуканото радио му свири,
дори когато то отдавна спи,
сънуващо безкрайните шпалири,
на рано нацъфтелите липи.
Записва си в окъсана тетрадка,
светулков пламък, песен на щурче,
денят е дълъг, а нощта е кратка,
по иначе и времето тече.
Как искам да се върна в дните сини
и спомените мъничко болят,
разбрах след всички минали години –
не е за мене възрастният свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
