Feb 27, 2010, 7:36 PM

Точиларят с колелото

  Poetry » Civic
1.8K 0 5

    Точиларят с колелото

 

Крехко тяло, в дрипи облекло,

на лице с усмивка кахърна.

Немощно бута старо колело

с прикачена малка латерна.

 

Тревожно се носи мелодия тъжна,

по улиците на беден квартал,

зовяща - да се свърши работа малка,

да се вади хляба корав, на педал.

 

Не протяга ръка за милостиня,

а му трябват хиляди неща.

Дали проклина свойта орисия,

стиснала живота в нищета?

 

Чувам - сиромашката участ запяла.

Скочих - с бяла паричка в ръка

на балкона. Изтръпнах, занемяла.

Друг поел уличната му храна.

 

Не дочака точиларят беден

тази година Навидад.

Навярно синът му е пореден

да кръстосва столичния град.

 

                                     Maдрид, 2009 г.

________________________

 

            Навидад (исп.) - Коледа

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидарка Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • НА ВСИЯКИ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ–ЧЕСТИТ 8 МАРТ.Приятели- Петя,Борис,Крис,Кадифе,благодаря за отзивите ви.
  • Честита Баба Марта! Божидарка, желая ти здраве!
  • Много силен, оригинален и докосващ сърцето стих!
    Животът понякога е много горчив и несправедлив,
    и невинаги хората с добро сърце оцеляват,
    защото днес е на мода алчността и подлостта...
    Поздрави за талантливата поетеса!
    И ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
    ПОЖЕЛАВАМ ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
    БЪДИ!
  • Когато си под прага на необходимото и душата гладува! Тъжната история на една фамилна обреченост... и истинска!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...