Точиларят с колелото
Точиларят с колелото
Крехко тяло, в дрипи облекло,
на лице с усмивка кахърна.
Немощно бута старо колело
с прикачена малка латерна.
Тревожно се носи мелодия тъжна,
по улиците на беден квартал,
зовяща - да се свърши работа малка,
да се вади хляба корав, на педал.
Не протяга ръка за милостиня,
а му трябват хиляди неща.
Дали проклина свойта орисия,
стиснала живота в нищета?
Чувам - сиромашката участ запяла.
Скочих - с бяла паричка в ръка
на балкона. Изтръпнах, занемяла.
Друг поел уличната му храна.
Не дочака точиларят беден
тази година Навидад.
Навярно синът му е пореден
да кръстосва столичния град.
Maдрид, 2009 г.
________________________
Навидад (исп.) - Коледа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидарка Божинова Всички права запазени
