Точният човек

Poetry » Love

1.3K 1 5

Срещнах хиляди лица, ръце и устни,

хора с чисти и добри сърца

и с цялото си съвършенство не успяха

да пробудят в мене любовта.

Аз най-несъвършения избрах

и в най-несъвършения му миг

обичах него повече от всички други.

Съвършенството на никой не е нужно,

нужен му е точният човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Защо ти е съвършен, ще попаднеш в плен! Харесах!

2017-02-10T12:40:17+02:00
Веси_Еси (Еси)

Нямаш представа колко си права. Да срещнеш точния човек - в това е въпросът. Поздравления за стихото!

2017-02-10T07:13:24+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

2017-02-09T20:39:34+02:00
I{}anka (Йоана)

Много благодаря, Жанет Въобще не бях обърнала внимание

2017-02-09T18:50:10+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Сложи едни "хора" поне на второто редче, иначе излиза, че ръцете и устните имат сърца

2017-02-09T15:46:39+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0