Mar 12, 2022, 10:11 AM

Тодоровден

  Poetry
858 3 8

На дядо

Селски улици - прашни.

Тихо е. Камъни, кал.

Малки къщички - празни.

Някога някой живял.

 

Портата дървена чака

гости на прага да стъпят.

Сам некрологът оплаква

минало - топло и скъпо.

 

Спомням си - дядо докуца,

баба след него - и тя.

Чакат конска каруца

за празника днес дошла.

 

Ех, минало време -

спомени носят тъга!

Днес пак Тодоровден е -

за тебе, дядо, свеждам глава!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...