Mar 12, 2022, 10:11 AM

Тодоровден

  Poetry
850 3 8

На дядо

Селски улици - прашни.

Тихо е. Камъни, кал.

Малки къщички - празни.

Някога някой живял.

 

Портата дървена чака

гости на прага да стъпят.

Сам некрологът оплаква

минало - топло и скъпо.

 

Спомням си - дядо докуца,

баба след него - и тя.

Чакат конска каруца

за празника днес дошла.

 

Ех, минало време -

спомени носят тъга!

Днес пак Тодоровден е -

за тебе, дядо, свеждам глава!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...