Смисълът
Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала,
неистинска монета в луната ли блести,
и смъртно ли е слънцето, има ли педали?
Пет ли са сезоните или са вече три?
Дори и да си тръгна, няма да забравя
молитвата за дъжд, мехлемите за рани
и мириса на тор, навярно ще остане
от гарда на онези велможи самозвани.
Но още ще обичам несинята си кръв,
очите на дете и устни на любим,
на бедните квартала, естествената стръв
и трудните дилеми, които ще решим.
Навярно ще си тръгна но не, но не сега
преди да са открили онези вечни рози,
деня от три минути и края на смъртта,
душата на лиризма и смисъла на прозата.
Желая ти, да се справиш с всички трудноски, които животът поднася! Бъди здрава и един ден пак се върни тук с красиви стихове! 💖