Тогава... ключ от чужда стая
02.09.2008
Тогава… ключ от чужда стая
и в нея – чуждото легло...
Няма с теб да извървим докрая
оназ пътека – с бялото платно.
Тогава... ключ от чужда стая,
а в стаята нашите грешни очи...
Само любовница – такава съм, зная,
животът това за нас отреди.
Аз никога не ще съм твоя,
ни мой ще бъдеш нявга ти,
сега в чуждата стая затворени
душите жигосваме с тежки следи.
И никога няма до теб да заспивам,
нито пък някога с теб ще вървя.
Очите от хората трябва да крия,
не ще се държим ръка за ръка.
Аз никога няма да бъда любима
в твойте представи и твойте мечти!
И никога няма да бъда закрила
на съня ти, щом сладко заспиш...
© Erato Eratova All rights reserved.
