Той
Не жадува известност и слава,
нека други се къпят в позор
и сърцето, сърцето отдава,
надалече отправил е взор,
не в измамни светлинни реклами,
оцелял от пустинен потоп,
да, отхвърлил, отхвърлил е само
участта на заспалия роб.
Той приел е дълга да живее,
да се пази от дявол с рога,
песента на живота да пее,
да изкачва и всяка дъга,
за да среща поредния изгрев
с мокри бузи и чисти ръце,
на живота с поредния призив
да отдава, отдава сърце.
Всяко семе с вода да полива,
да откъсва узрелия плод,
и да броди в пространствата диви,
да минава по пътя без брод.
Не жадува за глупава слава,
и не знае, не знае покой,
знае само съдбата му дава
честно име, името Той.
© Димитър Станчев All rights reserved.
