Той
Той ме обича. Неясно защо.
Аз му разбърквам неделите.
И съм добра и ужасна в едно
и съм капризна с вечерите.
Първо му плача, а после се смея.
Вечно спасявам животни.
С всички задачи и драми живея.
Често се чувствам самотна.
И отговарям понякога остро
и му се сърдя излишно.
И съм все права, а грешни са просто,
денят и светът, а и ближните.
Но той ме обича. И ме приема.
Каквато съм - безобразие.
С всичките котки и книги и време,
с хора, които съм мразила.
Той ме обича. На всичко до края.
И за такова обичане
просто не можеш да не мечтаеш.
той ме обича. Обича ме.
© Мариета Караджова All rights reserved.
