Apr 17, 2011, 3:25 PM

Той

  Poetry » Love
930 0 4

Той е моята причина

и горя за него аз,

той ме спира да замина

всеки миг и всеки час.

Той ме кара да мечтая

аз за утрешния ден

и боли ме да не зная

влюбен ли е още в мен.

Той е бягството ми тайно

и държи ме с две ръце,

той е мястото омайно,

дето често ме зове.

Той е лед и той е пламък,

дявол, ангел – просто Той!

Със сърце от страст и камък,

той е и покоят мой!

Той е мойта скрита вяра,

той е моята зора

и го пия аз без мяра.

Да, за него ще умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...