Животът тъй бързо препускаше през нея...
Изстрадала тя всичко тъй опасно...
Плакала тя всяка нощ... свита като малка фея...
Искаше да спре... да грейне туй лице прекрасно.
В миналото усмивката ù беше слънце...
Чиста, истинска, щастлива
малка като зрънце...
Ала изчезваща в тълпата завистлива.
Цял живот тя бе така...
през деня и през нощта,
съзерцавайки небесната тъма...
мечтаеше тя кротко за избавление от свойта голота. ...