Той е объл – досущ като лято,
гръб огънало в опит за мост -
с майско слънце и дъжд под петата,
с длан върху септемврийската нощ.
Той е топъл и пълен с надежда,
с весел шепот на сто имена,
в него кротко се плисва разнежен
цял един обичлив океан.
Той е влюбен взаимно в живота -
състезават се кой ще е пръв,
да изпрати сигнали по морза,
прикрепен към една пъпна връв. ...