Jun 10, 2011, 4:35 PM

Той е... :)

  Poetry
1.6K 0 13

Той е объл – досущ като лято,

гръб огънало в опит за мост -

с майско слънце и дъжд под петата,

с длан върху септемврийската нощ.

 

Той е топъл и пълен с надежда,

с весел шепот на сто имена,

в него кротко се плисва разнежен

цял един обичлив океан.

 

Той е влюбен взаимно в живота -

състезават се кой ще е пръв,

да изпрати сигнали по морза,

прикрепен към една пъпна връв.

 

По-грижовен от бисерна мида,

той отглежда си утрешен ден.

Той е розова жива апсида

с всичко нужно да бъдеш роден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...