Jun 10, 2011, 4:35 PM

Той е... :)

  Poetry
1.6K 0 13

Той е объл – досущ като лято,

гръб огънало в опит за мост -

с майско слънце и дъжд под петата,

с длан върху септемврийската нощ.

 

Той е топъл и пълен с надежда,

с весел шепот на сто имена,

в него кротко се плисва разнежен

цял един обичлив океан.

 

Той е влюбен взаимно в живота -

състезават се кой ще е пръв,

да изпрати сигнали по морза,

прикрепен към една пъпна връв.

 

По-грижовен от бисерна мида,

той отглежда си утрешен ден.

Той е розова жива апсида

с всичко нужно да бъдеш роден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...