10.06.2011 г., 16:35

Той е... :)

1.6K 0 13

Той е объл – досущ като лято,

гръб огънало в опит за мост -

с майско слънце и дъжд под петата,

с длан върху септемврийската нощ.

 

Той е топъл и пълен с надежда,

с весел шепот на сто имена,

в него кротко се плисва разнежен

цял един обичлив океан.

 

Той е влюбен взаимно в живота -

състезават се кой ще е пръв,

да изпрати сигнали по морза,

прикрепен към една пъпна връв.

 

По-грижовен от бисерна мида,

той отглежда си утрешен ден.

Той е розова жива апсида

с всичко нужно да бъдеш роден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...