Той е дъжд
Той е дъжд - есененно пролетен.
Все вали ли, вали и не спира.
Даже в лято горещо с проливен
дъх от жажда във мене напира.
И когато е тих, ромоли ми в душата,
а пороен в постеля ме свлича.
Той е дъжд, а аз съм сълзата
на жена, която до смърт го обича.
И съсухрям се, щом ми залипсва,
като хляб, като въздух, вода...
като пясък в зеница... сълзица,
зажадняла за любов - синева.
Затова той нарича ме Слънце.
Затрептя ли, от обич блестя,
и ми гали с цветовете очите
със дъгата след него следа.
Даже век мога него да чакам,
та дори и да стана скала,
щом любов е и щом го обичам,
някой ден ще се лее дъжда.
И тогава от мен ще отрони
песъчинките златни - любов.
От сълзите солени море ще направи
и ще бъде вълната на моя живот.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
