Той е тук и докрай ще остане
Не съм дете...
... но ще седна във скута ти,
а ти, моя Обич, разказвай
колко дълго без път си се лутала
и дълбоки си пазела тайни;
колко пъти без дом си нощувала
и си зъзнела в тъмни кюшета,
как безропотно си робувала
на измислени хорски клишета.
Подочух, че за дълго с тъгата
другарували сте – навярно
от това изтъня и душата ми,
та изгубих в човеците вяра.
Чух, на мними търсачи на чувства
си препълвала жалките кошници,
и те мамели с блясък - напусто -
на мечти амбулантни търговци.
Колко пъти, кажи ми, си губела
тез сражения – трагикомични –
с фалшиви емоции, нахлузили
на нозете си страсти себични...
Не плачи, моя Обич единствена,
забравù всички болки и рани!
Погледни ме в очите – наистина
ТОЙ е тук и докрай ще остане!
© Таня Донова All rights reserved.
