Светлината наднича в прозореца ми и чака
да разкажа последния сън и последния стих...
С кафето допивам последните нишки на мрака.
А Септември пристъпва навън -
листопаден и тих.
Той не може без мен! Затова е прегърнал Тъгата...
Разкопал е земята - да търси от мене следа.
Не оставям следи! Затова е обрулил листата...
И сълзите му мъжки -
се смесват горчиво с дъжда.
Той не може без мен! И живее със вчерашна дата...
Пие чаша след чаша - ракия и вино. На екс! ...