(на един Ицо)
Той не обича скучните недели.
Поезията не обича.
И хората, които се прехласват.
Защото е достатъчно практичен.
С приятели, когато се разделя,
отсича “чао” и повече не казва.
Напие ли се, си мълчи достойно
и никого не надприказва.
И онова, което знае, не споделя,
защото е за него равностойно
на всичко, за което не е чувал.
И май наистина не се преструва.
И винаги се питам как го прави!
2003-2011
© Ема Венева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
