(на един Ицо)
Той не обича скучните недели.
Поезията не обича.
И хората, които се прехласват.
Защото е достатъчно практичен.
С приятели, когато се разделя,
отсича “чао” и повече не казва.
Напие ли се, си мълчи достойно
и никого не надприказва.
И онова, което знае, не споделя,
защото е за него равностойно
на всичко, за което не е чувал.
И май наистина не се преструва.
И винаги се питам как го прави!
2003-2011
© Ема Венева All rights reserved.
симпатично посвещение