Jul 30, 2021, 9:42 PM

Толкова...

  Poetry
374 0 0

 

 

      Толкова снимки,

      толкова спомени,

      толкова мечти

      с години гонени.

 

      Толкова мисли,

      толкова желания,

      толкова стремежи

      и пориви нежни.

 

      Толкова радости,

      толкова надежди,

      толкова скърби

      очите навеждат.

 

      Всичко на халост е,

      когато далече са

      и тримата - любимите.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...