Като глътка вода без която не мога,
аз те търсех в своя живот!
Като топлият пламък на зимният огън
ме привлече, ти, моя любов!
Без да знам, че теб те е имало
скитах тъжна, с вързопче в ръка,
с мен вървеше и моето минало -
за утеха, или за беда!
Уморена от дълги пътеки,
с наранени до болка нозе,
най-накрая разбрах, че те има,
бил си близо до мойто сърце!
© Руми All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Идеален е за песен!