Пътища дълги аз преминах,
пребродих всички посоки по голямата земя,
тъгата бе моят верен спътник,
тишината завиваше ме, но липсваше топлина.
Пареше земята под босите ми нозе,
с напукани длани прегръщах нощта,
присвита полягах на ниви неорани,
смирено очаквах раждането на деня.
На плещите си носех хорската злоба,
прикляквах под ударите на тежки слова,
но гордо изправях се, вярвах, че мога
да открия светлината, водеща ме към любовта. ...