Толкоз много...
Пътища дълги аз преминах,
пребродих всички посоки по голямата земя,
тъгата бе моят верен спътник,
тишината завиваше ме, но липсваше топлина.
Пареше земята под босите ми нозе,
с напукани длани прегръщах нощта,
присвита полягах на ниви неорани,
смирено очаквах раждането на деня.
На плещите си носех хорската злоба,
прикляквах под ударите на тежки слова,
но гордо изправях се, вярвах, че мога
да открия светлината, водеща ме към любовта.
Толкоз много товари понасях
в търсене на твоята нежна душа,
сега те открих и зная, заслужава си
за любовта ти отново да изживея всичко това.
© Христина Филипова All rights reserved.
