Jun 14, 2011, 10:54 PM

… топи се сянката ми по релефа на лъчите ти… 

  Poetry
1133 0 25


… топи се сянката ми по релефа на лъчите ти…


Нямам изненади, Кралю Слънце.
Душата ми е каменна утроба.
Не я откупи Дяволът. В просъница
дочух как тества. Неуспешна проба.

Издържа и на огън, и на студ.
Дори и по плътта ù скарабеи
не всяват някакъв особен смут.
По Теб умът ù само се отвея…

А Ти вържи лъчите си на сноп.
Релефа им до болка да усетя.
Живее в мен един разпопен поп.
Навръх скалите – обгорено цвете.

Не брой лъчите си. Секундите не брой.
Завий на свитък сянката стопена.
В зенита на Небето с мен постой:
Два тъжни атома... сред хаоса Вселенен…

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??