Шепите на есента са топли...
Толкова, че искам да боли:
облаците до един са обли,
вместо дъжд, с роса вали.
Дланите на есента са щедри...
Виж, търкалят перлени зърна!
Багра от дъгата ще намери,
с нея ще запали светлина.
Пръстите на есента заплитат
златни жички в тънко макраме.
Паяжинно бъркат се конците.
В мислите си елф ме спомене...
Есенно я хващам за ръцете,
нека към безкрай ме поведе.
Важно ли е, че тупти сърцето?
Важно е! И бързам... Закъде?
© Елия All rights reserved.