Много често, когато ми докривее,
се сещам за топлите думи на мама.
,,Яворе, мамо, обичай, който те милее
и наистина, другото значение няма''.
И сега, ако ме гледа някъде отгоре,
искам да знае, че съм си взел поука.
Затова оставям прозореца отворен,
от небето да ми праща съвет тука.
И да види, че отново се усмихвам
и се радвам пак на всичко красиво.
Мамо, нали до теб ще се допитвам,
да ми кажеш, как се живее щастливо.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
