Много често, когато ми докривее,
се сещам за топлите думи на мама.
,,Яворе, мамо, обичай, който те милее
и наистина, другото значение няма''.
И сега, ако ме гледа някъде отгоре,
искам да знае, че съм си взел поука.
Затова оставям прозореца отворен,
от небето да ми праща съвет тука.
И да види, че отново се усмихвам
и се радвам пак на всичко красиво.
Мамо, нали до теб ще се допитвам,
да ми кажеш, как се живее щастливо.
© Явор Перфанов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
