На гърдите ми опря ръце
и магично мигом ме целуна.
Лумва в пламък моето сърце
и зазвънва в мене всяка струна.
Пръстите ти сякаш са перце,
галиш нежно мъжкото лице.
Взират се в очите с чар очи,
твоят глас като вирле звучи.
Влюбено обгръщам ти снагата,
сгушено във мене се вречù.
Чувствам те светлинна - сноп лъчи
с искреност зареждат ми душата.
Топлината ти любов е жива.
Път прекрасен щедростта открива.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
