Jun 11, 2011, 10:31 AM

Тост

  Poetry » Love
937 0 0

Нека вдигнем тост

за нашата раздяла!

С усмивка нашия живот

да продължим.

Светът на любовта ни чака,

да тръгваме вече не тъжим.

Страдах, мразех те и плачех,

но днес разбрах, че краят е начало.

Една любов внезапно си отива,

но друга чака ме заспала.

Нека вдигнем тост

за нашата раздяла!

Вече не боли,

сълзите са засъхнали,

а усмивката ми

отново пак блести.

Примирих се,

преживях те,

както всички други...

Но помни:

Пий за мене,

друга не ще така сърцето ти плени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гогова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...