Jan 4, 2007, 1:59 PM

Тотален срив

  Poetry
640 0 9
Как да те изгоня като те искам
и прашинка нужна ми е,за да литна,
мъничко любов-троха макар и суха-
нима отново ще следва разруха?

Тотален срив във Вселената-в душата,
отново за раздяла време ли настана?
Ами докога така ще сме двама-
два Ледени blockа-неразбиране?

Мълния черна е студа в сърцето ти
непростима се оказа моята любов за теб,
затова предпочете най-добре ще е
да се отречеш от нея и от мене.....
03.01.2007г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...