Nov 6, 2008, 11:12 AM

touch and go

  Poetry » Other
901 0 6

можеш да спреш четвъртъка фелисити

докато чакаш на спирката

е така само с щракане на пръсти

и да завали сняг

като непредвидено удоволствие

блокиращо социалния живот

в 5 сантиметра

като опиташ произнасянето

на всички С в езика

можеш да оплетеш кошница

за сънища

в най-доброто място на света

където времето винаги е ок

и имаш дълга оранжева рокля на цветя

а палтото ти се рее из паркингите

като мисъл магнифик

или както му викат хората - просто

кефиш -

можеш да спреш четвъртъка фелисити

докато влизат

непоканените оттенъци

на някои фрагменти

и съвпадат безучастно

по следи от остри токчета

е така като щракване с пръсти

заваляло в 5

от минал декември по улица без завой

вечер - така ще те целуна -

и един останал навес

за приютяване на сълзи

и открехната врата към ада

ю

без излишно споделяне фелисити

е така - щрак

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • разходих се през твоите стихове - удоволствието беше изцяло мое!
    имаш си (по)читател в мое лице
  • приюти ме...
  • Кефиш - не веднъж съм го казвал, не ми омръзва да го поварям!
    Ей, виолетова чика,

    AVE


  • вдигни се на пръсти
    завърти се
    оранжевата пола става
    на цвете
    за всеки ден от седмицата

    не просто кефиш
    мац*

  • Обожавам!!! Киссс

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...