Обичаш ли, знай,
това е отдаване,
да любиш докрай,
а също създаване.
Да бъдеш порой,
елексир за душата,
наслада, покой
и част от съдбата.
Запази, оценявай,
а безчет са благата,
взаимност създавай
и не чакай отплата.
Не очаквай, дарявай,
а дадат ли – вземи,
грей с обич, изгрявай
и милващ лъч поеми.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Поздравче! 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
