Обичаш ли, знай,
това е отдаване,
да любиш докрай,
а също създаване.
Да бъдеш порой,
елексир за душата,
наслада, покой
и част от съдбата.
Запази, оценявай,
а безчет са благата,
взаимност създавай
и не чакай отплата.
Не очаквай, дарявай,
а дадат ли – вземи,
грей с обич, изгрявай
и милващ лъч поеми.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Поздравче! 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
