Обичаш ли, знай,
това е отдаване,
да любиш докрай,
а също създаване.
Да бъдеш порой,
елексир за душата,
наслада, покой
и част от съдбата.
Запази, оценявай,
а безчет са благата,
взаимност създавай
и не чакай отплата.
Не очаквай, дарявай,
а дадат ли – вземи,
грей с обич, изгрявай
и милващ лъч поеми.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Поздравче! 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
