Jul 17, 2009, 3:16 PM

Това е краят

  Poetry
986 1 2

Всичко е различно!

Нищо не е като преди!

Минало, настояще и бъдеще...

сякаш три различни епохи...

различни хора... различни ценности...

един хаос от различия, в който течението ни влече!

 

Сякаш с теб сме в различни води...

Различни уж сме били,

но като едно вървяхме преди!!

Всичко свърши... жалко...

12 пропилени години в нереалния свят - приятелство!

 

Какво трябваше да направя?

Да те изоставя... уж с него...

Да те забравя... уж заради него...

Да препреча пътя ти до него...

 

Исках само...

Да ти върна радостта,

която в миналото зарови...

Да те извадя от неговата пропаст,

в която всяка вечер падаше!

 

Защо избра този път?

Дали щастлива си сега?

Моля се, дано да е така!

 

Пожела да не ме виждаш,

но нямаше смелостта да ми го кажеш!

Ще те успокоя... това беше всичко....

всяка поема по различен път!!!

 

Мислих, че съм силна и няма да ме боли...

че ще заровя всички спомени...

че ще ги забравя бързо...

но не било толкоз лесно!

 

P.S. Неразделно разделени сме завинаги!!!

Три различни епохи... два различни свята - сме аз и ти!!!

Сбогом, забрави ме и ти... и бъди щастлива!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...