Feb 2, 2015, 5:33 PM

Това е („монолог на вселенската душа“)

  Poetry
963 0 3

всичко

и нищо

и след хората

нищо

и всичко

 

всичко се е случило

и няма какво

лошо да се случи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Важното е, че си успяла, Ина. За другото няма да споря. Все пак щом всичко вече се е случило, значи нищо повече не може да ни се случи.
    Това е като да сме мъртви, а да си мислим, че още сме живи. Страшно ми звучи. Живи погребани!
  • Така или иначе в Еклисиаст е казано всичко, няма как да не го карам така, Мисана. И мисля че точно това, че вече се е случило, е най-успокояващото... (:
  • Малко в стил Еклесиаст го даваш, Ина:

    "И няма нищо ново под слънцето...И всичко е суета и гонене на вятър..."


    А нима не е лошото най-вече в това, че вече "всичко се е случило"?!



    Пиша ти 6 за афористичния стил, рядко присъщ за 19 годишни.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....