Apr 24, 2007, 6:20 AM

Това, което направих...

Poetry

684 0 1

Кръвта се стича по дланите ми,
но не само тялото ранено кърви.
Душата в мен отдавна умря,
много преди себе си да нараня.
Кърви, продължавай,
не спирай, не и сега.
Продължавай да ме
убиваш, докато не умра.
Нека почувствам как
се стича кръвта за да отмие
и последната моя вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Много тежки думи...

2007-04-24T08:27:50+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0