Това което предстои...
Тя:
Това, което престои, какво е?
Отивам си, оставям те, изчезваш.
А искам ли? Тогава това защо е?
Хвани ме, не ме пускай да си тръгна,
любовта от себе си ли искаш да изтръгнеш?
Защото ти откри ме да ме имаш,
защото това е просто непростимо -
да бъда плод към, който не посягаш.
Докосни ме, без да се протягаш -
аз винаги била съм тук на близо.
Но колко дълго това ще продължава?
Сърдечния ти пулс изпада в криза...
усещаш болка, нищо не остава,
защото всиЧКОТО си тръгва с мене...
и страдаш, но не искаш да ме върнеш.
И всичко в теб, умира, стене...
Така ли трудно е да ме прегърнеш?
Гордостта ти - тя ще те убие!
Не съм, като теб. Не мога да се крия!
....
Това, което предстои какво е?
Отивам си, отиваш си, сами сме...
Какво ли щеше да e, да съм твоя?
И капят бавно есенните листи...
Навън живота просто продължава.
Една любов там някъде остава...
Той:
Една любов, това ни предстоеше,
сега обаче, даже не я искам.
Разбрах, ти страшно много се боеше,
че бях за теб – основно мисли!
Зовях те, плаках, исках те наистина,
у тебе виждах моето спасение.
А ти дори и не разбра, че си единствена,
подложи любовта ми на съмнение.
Защото виждаше у мен поредния...
Тя:
Замълчи, “Обичам те” и плача...
Той:
Това е той – сценария, последния,
а тези думи, нищичко не значат.
Това са думи, не са чувства!
Уморен съм, не очаквай да се моля...
Навярно ще ми липсват... твоите устни...
Но не ме съди, ти просто не разбра.
Аз търсех себе си в очите ти,
ти беше връзката ми със света.
Заслушвах се, в сърцето МИ, в гърдите ТИ,
"последвай ме" аз молех за спасение...
Тя:
Това са егото и лудостта...
Не аз - за теб съм от значение.
Той:
Лудост – това е моЙта свобода.
Тя:
Свобода, която те убива,
разяжда те отвътре с бавен ход.
Не бях за теб достатъчно красива..
Той
Не беше силна да си МОЙ Живот...
Така, че тръгвай си сега, веднага!
По-добре самотен да умра,
отколкото да срещам неразбиране...
и мислено ръка към теб протягам,
но ТИ това не ще го видиш НИКОГА!
Тя:
Нали живота си сами избираме...
Отивам си, но ти ГО пожела!
А може би все още не е късно...
Той:
Но стана... веЧЕ,
връзката прекъсна!
И в мен боли, Боли, БОЛИиии
Ще се науча пак да те обичам...
Аз мога да обичам от далеЧЕ...
И това е... което предстои!
© Мойра All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мария, Вили радвате ме!
-
Няма нужда от думи и коментар. Това, според мен, е ползата от подобни сайтове - далеч от шумната тълпа на самовлюбени в себе си "публични личности" човек да се наслаждава на подобни неща, които са литературна класика в истинския смисъл на думата. Направо е невероятно като сюжет и стил!
-
Искрени поздрави от Хенри!
-
Красиво изпълнение и оригинален сюжет. Възхитих се истински...
-
Поздрав и от мен, Мойра. Става ми тъжно, когато хора, които се обичат се разминават по пътя си. Много хубаво си го написала. По-хубаво не може и да бъде.
-
и аз мисля че е невероятен стих..по-различен е от останалите ..умееш да пишеш
-
Изумително!!! Просто невероятно!!! Мойра, хиляди искренни поздрави за това стихотворение!!!
-
Това е най-невероятният
стих,който съм чела от доста време!Нямам думи... -
остави ме безмълвна...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
виждаш ли там,
виждаш ли своя сън?
Отвори ти сърцето си
виждам аз там,
виждам аз свойте мечти.
Събери с устни сълзите ми!
Парят нали,
парят със своята скръб!
Погали с длани страните ми!
С кръвта си до теб,
с кръвта си ще стигна дотеб!!!
!!!
Прекрасен стих си сътворила!!!