Това ли е баща?
Бях мъничко дете,
което искаше само обич от твоето сърце.
А вместо това получих баща,
който забрави че има син и дъщеря.
В живота остави ни сами,
да роним хиляди сълзи.
Нима намери други…по добри?
Едва ли!
Разбери че сме единствени,
та нали сме твоите рожби.
Как искам сега да те боли,
толкова колкото нас, когато ни рани.
Само ако знаеш колко плаках всеки ден,
молех се да се върнеш пак при мен,
но уви,
получавахме само долните ти лъжи.
Нима е трудно за един баща,
да прегърне своите деца,
и да им каже две-три мили слова.
Карай!Върви!
Животът и без тебе продължи.
Минаваха дни подир дни,
години лоши и добри.
Пораснахме големи,
и не си ни нужен вече разбери!
Сега моля те само за това,
забрави че имаш син и дъщеря!!!
© Владимир Петков All rights reserved.
