Това наричам аз Поезия!
Днес времето е трудно за поезия!
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето
на камъка, към глезена привързан.
Свободен ли си, спираш да си жертва
и ще разпалваш светлината като въглен!
В такива размисли денят ми се събужда,
а утрото ми е с привкус… горчив.
Но ненадейно в стаята отвън нахлува
неспирен детски смях звънлив.
Сред здравец, перуники и чимшири,
по плочника, от вчерашния дъжд окъпан,
деца рисуват с цветни тебешири
дъга усмихната, цветя… и гълъб!
Това наричам аз Поезия!
Без страх, спокойни да порастват!
В рисунките да няма облачно небе!
Да пеят, да танцуват, да се радват!
Днес времето е трудно за поезия,
но трябва да го променим така,
че утрешният ден да е и песен, и поезия!
Не! Не за нас, заради нашите деца!
© Даниела Виткова All rights reserved.
