Аз съм радостта
в усмивка ранна
и слънчев лъч
на доброта.
Красота съм
във звездица малка
и в лунния отблясък
на нощта.
Аз съм обич,
щастие,
надежда,
вяра светла
във душата на дете.
Събрала съм
мъдростта вселенска
в мъничкото си
туптящо сърчице.
P.S. Де да бяяях... :)
© Марина Стоянова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
