Тояжка, път и раница
Лежиш във спомена като змия в сърцето,
като суграшица във леден зимен ден,
живот изсмукваща отвсякъде където
останало е нещичко от мен.
Изми сълзите ми засъхнали вълната
от болката кървяща като рана...
Разтвори се във нея самотата
със прилива на идващия ден.
Отдавна минах границата от която
възможно беше връщане към мен.
Тояжка, раница и път е самотата.
А Любовта - прекрасен слънчев ден.
Ще го вървим ли двама този път?
Очакват ни Земята и Небето!
Решавай бързо - изборът е твой.
Когато жаждата е заздравяла рана,
душата ми свободна е където
сега лети, намерила покой.
© Ангел Милев All rights reserved.
