Този сън – хризантемен и бял
Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял,
току-виж и дъжда си разсмял.
И да искам не мога да спра,
под изкуствени китки (видя ли?)
и под тонове ярки пера
и площадът не диша. Едва ли
зазимен е фонтанът. От жал
и от срам е така занемял.
Просто с мене върви, до дома,
дом ли казах? Езикът сгреши ми.
Имам шатра – звезди и тъма.
На табелката – обич и рими.
В онзи дом, сякаш зидан от кал,
даже просяк не би оживял.
Спри! Сред парка светлее едва,
мокър цвят. Разкажи ми съня му.
Само с ласки, не искам слова,
те развалят магията само.
Този сън – хризантемен и бял,
две бездомни сърца е побрал.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
