Не искам тишина -
тя ме подлудява!
Не искам самота -
връща ме към спомените тя!
Животът сив е -
ненавиждам го!
малка светлина дори да има,
непосилна съм да я достигна!
Хората те гледат с презрение,
а го показват като съжаление!
Двулични хора, най-различни интереси,
помагаш им, а към тебе не изпитват даже уважение!
В този свят измислен,
заобиколен от интриги и преструвки.
Мразя този свят нереален,
да не кажа даже и БАНАЛЕН!
© Станислава Коритарева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
