Apr 6, 2012, 8:23 PM

Този свят

  Poetry » Other
688 0 2

Не искам тишина -

тя ме подлудява!

Не искам самота -

връща ме към спомените тя!

 

Животът сив е -

ненавиждам го!

малка светлина дори да има,

непосилна съм да я достигна!

 

Хората те гледат с презрение,

а го показват като съжаление!

Двулични хора, най-различни интереси,

помагаш им, а към тебе не изпитват даже уважение!

 

В този свят измислен,

заобиколен от интриги и преструвки.

Мразя този свят нереален,

да не кажа даже и БАНАЛЕН!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Коритарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...