6.04.2012 г., 20:23

Този свят

686 0 2

Не искам тишина -

тя ме подлудява!

Не искам самота -

връща ме към спомените тя!

 

Животът сив е -

ненавиждам го!

малка светлина дори да има,

непосилна съм да я достигна!

 

Хората те гледат с презрение,

а го показват като съжаление!

Двулични хора, най-различни интереси,

помагаш им, а към тебе не изпитват даже уважение!

 

В този свят измислен,

заобиколен от интриги и преструвки.

Мразя този свят нереален,

да не кажа даже и БАНАЛЕН!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Коритарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...